Истината в клетка: несправедлив съд за православни журналисти

Православният журналист Валерий Ступницки зад решетките. Снимка: СПЖ

Редакцията на нашия уебсайт получи писмо чрез адвоката на православния журналист Валерий Ступницки, който е задържан в следствения арест. Публикуваме текста, написан от нашия колега, изцяло, без съкращения и в редакцията на автора.

Зад кулисите на съдебната система

Обикновеният човек вижда съдилищата само в новините по телевизията или в интернет. Някои престъпници седят в стъклена кабина, а справедливите съдии им издават справедлива присъда. Но малко хора осъзнават какво се случва „отвътре“.

В навечерието на съдебния процес, късно през нощта, в килията влиза „дежурен“ и ви казва името на човека, който ще бъде съден. Рано сутринта трябва да си готов. Извеждат те от килията и те водят към „боксовете“ – помещение без прозорци с площ около 3 кв.м., нещо като накопител, в който пълнят задържаните, преди да ги транспортират по съдилищата. След половин час чакане те претърсват и те водят до изхода от следствения арест, където те чака конвой, за да те претърси отново. В случая с „враговете на народа“ този конвой се извършва от СБУ, а за „неполитическите“ членове – от полицията. Отвеждат те в „микробус“ с малки затворени боксове. Когато пристигаш в съда, ти слагат белезници и те отвеждат в клетка, където те държат до началото на заседанието. Ако съдът е насрочен за 16:00 или 17:00 ч., ще се чака 6-7 часа. По време на почивките и след края на съдебното заседание те отвеждат обратно с белезници, където чакаш още няколко часа, за да те изпратят „у дома“. Ако искаш да отидеш до тоалетна – същите белезници зад гърба ти и грижовната ръка на конвоиращия върху лакътя ти. След като пристигнеш в следствения арест – отново „боксове“ за час или два. И едва след това влизате в килия. Средно – около 8-9 часа стрес.

Условия на задържане (или по-скоро тяхната липса)

На 4 юни съдът трябваше да проведе съдебно заседание за удължаване на срока на разследването за нас, журналистите от СПЖ и отец Сергий Чертилин, с още три месеца. В Соломенския съд килиите за изчакване на задържаните, разположени покрай стената, наподобяващи вертикални ковчези, бяха по-малки от кучешка кутия – около 50х50 см. Човек можеше да седи или да стои.

Нямаше място за никакво движение. Обхвана ме вълна от клаустрофобия – осъзнах, че не мога физически да се намирам тук, и получих паническа атака. Помолих пазача да ми даде възможност да се разходя из стаята с белезници – той отказа. Тъй като бях на ръба да загубя съзнание, пазачът ме премести в съседна килия, по-дълга, където можех да направя няколко крачки. Разходих се, почувствах се по-добре.

След 6 часа чакане ни отведоха в съдебната зала. Там адвокатите ни направиха отвод на съдията и прокурора. На входа на залата любимата ми жена ме „забеляза“ и успя да ме целуне. Когато напускахме залата, конвоят я отблъсна грубо. Въпреки това тази малка радост беше много успокояваща. Съпругата на Володя Бобечко се опита да му стисне ръката, но охраната грубо я отблъсна. Явно смяташе, че докосването на съпругата му ще създаде сериозна заплаха за националната сигурност.

Нарушаване на правото на справедлив съдебен процес

На следващия ден, 5 юни, трябваше да имам заседание на апелативния съд по мярката за неотклонение. Бях подготвил аргументи, с които се надявах да убедя съдията да ме пусне под домашен арест. Каква беше изненадата ми, когато конвоят ме отведе не в апелативния съд, а в самия Соломенски съд, който трябваше да разгледа удължаването на разследването с още 3 месеца. Както се оказа по-късно, това е било лично разпореждане на следователя.

Съдията от апелативния съд каза на съпругата ми, че следователят е забранил да ме води там. В същото време дори не бяхме доведени на нито едно заседание. След като седяхме няколко часа в клетките-ковчези, ни заведоха в следствения арест, където по традиция прекарахме два часа на „боксовете“.

Но „най-интересното“ нещо се случи на 6 юни. Нашият „работен ден“ беше повече от 13 часа. Предния ден не бяхме предупредени за процеса и ни отведоха, без дори да закусим. Без храна, вода и възможност да се движим: първо чакахме в „боксовете“ на следствения арест, след това седяхме в клетките на съда, а накрая – в „аквариума“ на заседанието до 22.00 ч.

Но това, което ме порази най-много, беше отношението на „служителите на закона“ – съдията, прокурора и конвоиращите. Въпреки че ние, журналистите от СПЖ, и отец Сергий, заедно с нашите адвокати, аргументирано си направихме отвод на съдията и прокурора, тези хора продължиха да ни съдят.

През цялото 6-часово заседание под сградата дежуреха следовател и неговите помощници, които тревожно гледаха през прозореца, за да видят дали всичко върви по сценарий. А сценарият предполагаше, че съдията ще удовлетвори желанията на следствието на всяка цена и то точно в този ден. В противен случай можеше да не успеят да проведат следващото съдебно заседание, което щеше да реши да ни остави зад решетките.

Конвоят отказваше да ни предаде вода от нашите роднини. Съдията прекъсваше адвокатите и не ни даваше думата, когато я искахме. И това въпреки факта, че и ние, и адвокатите ни напълно разбихме всички обвинения на прокурора, изравнихме ги със земята.

Кулминацията на съдебния абсурд

Стигна се до пълен абсурд – в 20,00 ч., след втората почивка (когато свършваше работното време), адвокатите на отец Сергий напуснаха залата и стана невъзможно да се продължи съдебният процес. Когато свещеникът помоли да му бъде осигурен безплатен адвокат или да се отложи процесът, съдията предложи и той да напусне заседанието (т.е. да седне в „ковчега“ на чакането).

Когато Андрей Овчаренко (който просто физически не може да седи дълго време заради изпаднал гръбначен диск) заяви, че има силни болки в гърба, съдията предложи да продължи заседанието, лежейки на пейката (!). Самият аз вече се чувствах замаян и слаб.

В същото време в „аквариума“ ни висеше лист с изявлението на комисаря по правата на човека Любинец, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко отношение, което унижава достойнството му. Цитирах думите на Любинец пред съдията, като подчертах, че държането ни в клетки в продължение на много часове без храна и вода и протакането на процеса през нощта отговарят на определението на омбудсмана, но той само се подсмихна.

И тази усмивка ме накара да повярвам, че тази пародия на правосъдие е алюзия за това, което очаква всеки от нас, без изключение, след смъртта. Въздушни митарства.

Украинският съд като аналог на въздушните митарства

И тогава също всяка душа ще попадне в лапите на същества, които ще ти желаят само „доживотживотна присъда“ и ще се опитват да те завлекат в бездната. Тогава душата, както и ние тук, ще бъде във властта на „конвоя“ и няма да може да намери свободата. И там, както и тук, ще можеш само да се молиш. Нищо друго не можеш да направиш.

В този живот навсякъде сме заобиколени от знаци и отражения за съществуването на друг свят, в който рано или късно ще попаднем. Необходимо е само да видите тези знаци и да разберете какво искат да ви кажат. И този лъжлив съд е един от тези знаци.

Разбира се, можем да се възмутим от действията на всички тези хора – те наистина са цинични и беззаконни. Но ако се вникне малко по-дълбоко, те ни правят услуга. Memento mori. И ако сега се чувствам толкова зле – какво ли ще е там, в лапите на същества, които са далеч по-могъщи от всички тези съдии и прокурори?

Единствената надежда тук и там са Христос, Дева Мария и светиите. Нямаме друга помощ, нямаме друга надежда.....

🙏Можете да помогнете за защитата на православните журналисти чрез реквизити:

Карта: 5375 4112 1710 9227

Прочетете също