О „черновицко-румънските“ тези на Еленски.
Главният по религията в Украйна даде интервю, в което доказа своята предвзятост, симпатии към ПЦУ и неуважение към Конституцията и законите на Украйна. Как точно?
На 20 март 2025 г. в Youtube-канала Суспільне Чернівці излезе интервю на ръководителя на Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта (ГЭСС) Виктор Еленски. В миналото разобличител на еврейския клерикализъм и ционизъм, автор на атеистични брошури и статии, верен служител на комунистическата партия, днес Еленски е идеолог на гоненията срещу най-многобройната религиозна конфесия в Украйна и ръководи държавен орган, който осъществява държавната политика в религиозната сфера.
В тази своя роля В. Еленски е държавен служител и съгласно закона «За държавната служба» е задължен «да действа изключително на основание, в рамките на правомощията и по начин, предвиден от Конституцията и законите на Украйна» (чл. 8). Предлагаме да проследим доколко Еленски спазва това изискване на закона.
Лобиране на интересите на ПЦУ пред чуждестранен чиновник
В. Еленски разказа за своята неотдавнашна среща с държавния секретар по религиозните дела на Румъния Чиприан Олиничи. По време на тази среща ръководителят на ГЭСС помоли своя румънски колега Румънската църква да признае ПЦУ и да създаде на територията на Украйна румънско викариатство, подчиняващо се на ръководителя на ПЦУ Сергей (Епифаний) Думенко. Цитата: «В Румъния съществува Украинско викариатство в състава на Румънската Православна Църква, което се подчинява на Патриарха на Румъния Даниил. Ние бихме искали и в Украйна да има Румънско викариатство и то да се подчинява на предстоятеля на Православната Църква в Украйна. <…> Тук не става въпрос за формалности, а за това, че ПЦУ би искала Румънската Православна Църква да я признае».
Налице е намеса на Еленски в делата на религиозните конфесии и дискриминация по религиозен признак. В крайна сметка държавният служител няма право да указва на конфесиите как да създават своите вътрешни структури и на кого да се подчиняват. Това е грубо надхвърляне на неговите правомощия. Защо?
На първо място, това е нарушение на чл. 35 от Конституцията на Украйна, който гласи: «Църквата и религиозните организации в Украйна са отделени от държавата», както и на аналогични разпоредби на Закона на Украйна «За свободата на съвестта и религиозните организации». А на второ място, чл. 2 от Закона на Украйна «За основите на предотвратяването и противодействието на дискриминацията в Украйна» сред принципите на недискриминация изброява следните:
- «осигуряване на равенство на правата и свободите на лицата и/или групи от лица;
- осигуряване на равенство на възможностите на лицата и/или групи от лица».
Лобирайки интересите на една религиозна конфесия – ПЦУ – В. Еленски открито нарушава принципите на недискриминация. Освен това той е толкова уверен в своето политическо прикритие, че дори не се страхува да заявява това открито.
Разделяне на украинските граждани на угодни и неугодни
Всъщност румънското викариатство в състава на ПЦУ беше създадено почти 6 години назад, на 27 юни 2019 г., обаче, доколкото знаем, до днешен ден нито една православна община на етнически румънци не е преминала там. През април 2024 г. за това дори заявяваха някои «архиереи» на ПЦУ. Истина е, че на думите на журналиста от «Суспільне Чернівці», че в румънското викариатство на ПЦУ няма нито една енория, В. Еленски отговори: «Такива общини вече съществуват. И става въпрос за такова бюрократично, възможно, оформяне. Не е толкова сложно». Но тук възниква въпросът – ако става въпрос само за формалности и енориите не е сложно да се оформят, защо за 6 години това не е направено? И защо в такъв случай той на друго място в интервюто твърди: «Сега работим над това да напълним това викариатство със съдържание. За това са нужни енории и румънскоговорящи свещеници». Получава се, че днес те по фактическа липса не съществуват.
Но особено показателно е, че ръководителят на ГЭСС е убеждавал своя румънски колега, че православните румънци да се присъединят към ПЦУ: «Украйна гарантира на румънците в викариата всички възможни права за запазване и развитие на своята културна, религиозна идентичност, свои литургични и обредни обичаи. Защото това – нашите граждани. <…> Важно е хората да видят, че могат да бъдат в това викариатство и по-пълно и достойно да удовлетворяват своите духовни потребности, да изразяват религиозните си чувства».
Цинизмът се състои в това, че за румънците украинските власти се стараят с всички сили да осигурят техните права и свободи, защото те «са наши граждани». И при това властите показателно нарушават правата на милиони вярващи от УПЦ. Те какво, не са ли «наши граждани»? Всички румънски енории днес се намират в УПЦ. Кой, освен украинските власти, пречи на тях да «удовлетворяват своите духовни потребности, да изразяват религиозните си чувства»? Въпросът е риторичен.
В. Еленски още веднъж потвърди, че за настоящите украински власти гражданите се делят на угодни и неугодни, правилни и неправилни. Който е угоден и правилен (чети, поддръжник на ПЦУ), правата на властите ще защитават и дори ще лобират пред чуждестранни държави. Който не е угоден, той е – втори сорт, правата му могат да бъдат нарушавани, храмовете да се отнемат, имуществото да се лишава, а дори и да се затваря в затвора по измислени обвинения. И при това открито да се говори: премини в ПЦУ – и всичките ти проблеми ще се
