Съветът заяви за пълната независимост на УПЦ

Събор на Украинската православна църква на 27 май 2022 г. Снимка: news.church.ua

Съборът на Украинската Православна Църква, който се проведе на 27 май 2022 г. в Феофания, разгледа въпросите на църковния живот, възникнали в резултат на военната агресия на Руската Федерация срещу Украйна. Това съобщава Информационно-просветният отдел на УПЦ.

Според резултатите от работата на Събора на УПЦ бяха определени следните резултати:

1. Съборът осъжда войната като нарушение на Божията заповед „Не убивай!“ (Изход 20:13) и изразява съболезнования на всички пострадали във войната.

2. Съборът се обръща към властите на Украйна и властите на Руската Федерация с молба да продължат преговорния процес и търсенето на силна и разумна дума, която да спре кръвопролитията.

3. УПЦ изразява несъгласие с позицията на Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил относно войната в Украйна.

4. Съборът приема съответните допълнения и изменения в Устава за управление на Украинската Православна Църква, които свидетелстват за пълната автономност и независимост на Украинската Православна Църква.

5. Съборът одобрява решенията на Съборите на епископите на Украинската Православна Църква и решенията на Светите Синоди на Украинската Православна Църква, чиито заседания се проведоха след последния Събор на Украинската Православна Църква (8 юли 2011 г.). Съборът одобрява дейността на Управлението по делата и Синодалните институции на Украинската Православна Църква.

6. Съборът има преценки относно възобновяването на мироваренето в Украинската Православна Църква.

7. По време на военното положение, когато комуникациите между епархиите и ръководния център на Църквата са затруднени или липсват, Съборът счита за целесъобразно да предостави на епархийските епископи правото да вземат самостоятелни решения по някои въпроси от епархийския живот, които се отнасят към компетенциите на Светия Синод или Предстоятеля на Украинската Православна Църква, след което, когато възможността бъде възстановена, да информират Священноначалие.

8. В последно време Украинската Православна Църква е изправена пред ново пастирско предизвикателство с особена спешност. През трите месеца на войната повече от 6 милиона украински граждани бяха принудени да заминат в чужбина. Това са предимно украинци от южните, източните и централните райони на Украйна. Значителна част от тях са вярващи от Украинската Православна Църква. Поради това Киевската митрополия на Украинската Православна Църква получава обръщения с молби от различни страни за откриване на украински православни енории. Очевидно е, че много сънародници ще се завърнат в родината си, но мнозина ще останат за постоянно в чужбина. В тази връзка Съборът изразява дълбокото си убеждение, че Украинската Православна Църква не може да остави своите вярващи без духовна грижа, трябва да ги подкрепя в техните изпитания и да организира църковни общности в диаспората.

9. Съзнавайки своята особена отговорност пред Бога, Съборът изразява дълбокото си съжаление относно липсата на единство в украинското Православие. Съборът възприема съществуването на разкола като дълбока болезнена рана в църковното тяло. Особено достойно за съжаление е, че неотдавнашните действия на Константинополския патриарх в Украйна, които доведоха до създаването на „Православната Църква на Украйна“, само задълбочиха неразбирателствата и доведоха до физическа конфронтация. Но дори и при такива кризисни обстоятелства Съборът не губи надежда за възобновяване на диалога.

За да се осъществи диалог, представителите на ПЦУ е необходимо:

• да спрат да завземат църкви и да прехвърлят насилствено енории на Украинската православна църква.

• да осъзнаят, че техният каноничен статут, както е фиксиран в „Устава на Украинската Православна Църква“, всъщност е неавтокефален и значително отстъпва на свободите и възможностите при осъществяването на църковната дейност, които са предвидени в Устава за управление на Украинската Православна Църква.

• За да се реши въпросът за каноничността на йерархията на ПЦУ, защото за Украинската Православна Църква, както и за мнозинството Поместни Православни Църкви, е съвсем очевидно, че за да се признае каноничността на йерархията на ПЦУ, е необходимо да се възстанови апостолската приемственост на нейните епископи.

• Съборът изразява дълбокото си убеждение, че ключът към успеха на диалога трябва да бъде не само желанието за възстановяване на църковното единство, но и искреното желание на хората да изградят живота си върху основата на християнската съвест и моралната чистота.

10. Като обобщава резултатите от извършената работа, Съборът отправя благодарствена молитва към Всемилостивия Господ за предоставената възможност за братски диалог и изразява надеждата си за прекратяване на войната и помирение на враждуващите страни. По думите на светия апостол и евангелист Йоан Богослов, нека „Благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от Господ Исус Христос, Син на Отца, в истина и любов“ (2 Йоан 1:3) да бъдат с всички нас, особено с нашите братя и сестри във Възкръсналия Христос.

Както бе съобщено по-рано, предстоятелят на УПЦ разказа за мащаба на загубите, които Църквата понася от войната.

Прочетете също

Иерусалимската Църква осъди преследванията на РПЦ в Естония

В Йерусалим призоваха към единство в Православната Църква и изразяват загриженост относно закона, принуждаващ в Естония приходите да прекъсват връзките си с Руска Православна Църква.