«Опити» на властта над преподобните лаври: какво означават мощите на светиите за християните
Във връзка с кампанията за откритие на мощите на Печерските светци има смисъл да се замислим какво означават за нас свети мощи и да се запознаем с православното учение за телата на починалите.
На 28 март 2025 година в Киевско-Печерската лавра започна работа комисия от Министерството на културата за проверка на «наличието на останките на светците в гробниците на Ближните и Далечните пещери», както и за определяне на «историческата и научната стойност на останките на светците».
Тъй като монасите на лаврата отказаха да участват, членовете на комисията с болгарки отрязаха катинарите и проникнаха в пещерите.
Според текста на заповедта на министъра на културата за създаване на комисията, информацията за работата и резултатите от проверката ще бъде класифицирана. Но това, което членовете на комисията планират да правят с мощите, може да се предположи от състава на участниците. Общо там са 25 души, но специализацията на някои от тях привлича внимание. Това са биолози, анатомисти, специалисти по бальзамиране и дори ветеринари.
Специализацията на тези хора говори, че те са поканени да провеждат с мощите на преподобните някакви медицински и научни експерименти: възможно е да вземат проби от тъкани и да извършват някакви манипулации.
Насколько всичко това е етично спрямо Църквата и чувствата на вярващите? Нали всеки християнин в света без колебание ще каже, че всичко това може да се нарече само с една дума – богохулство.
Към момента на публикуването на тази статия «научните изследвания» на Министерството на културата в Лаврата бяха осъдени на Афон, Гърция, САЩ, в Сръбската църква, Българската църква, Йерусалим и т.н.
Практически всички те използват думите «светотатство» и «богохулство». Но защо християните имат такова трепетно отношение към телата на светците? В тази статия ще се опитаме да отговорим на този въпрос.
Това, че останките на починалия човек – не са просто биологичен обект, а нещо повече, хората знаят от древността. Най-древните погребения го потвърдиха. Например, древната традиция да се погребват починалите в поза на ембрион. Такива погребения се срещат на много места: Египет, Великобритания (Стоунхендж), Украйна (Бурштинско погребение) и т.н. Освен това в определени периоди, например, предифараонския период в Египет, подобен начин на погребение е бил най-разпространен. Очевидно древните хора са знаели нещо за възкресението на мъртвите и са се опитвали да придадат на погребенията определена символика, подготвяйки своите починали за раждане след смъртта. Има много други артефакти, доказващи, че древните хора са знаели: животът не свършва със смъртта.
Библейски свидетелства за погребение на починалите
В Библията най-ранното споменаване за погребение – е разказът за Сара, жена на Авраам: «След това Авраам погреба Сара, жена си, в пещерата на полето в Махпела, срещу Мамре, която сега е Хеврон, в земята Ханаанска» (Бит. 23: 19). Описанието на тези погребения е посветена на 23 глава на книгата Битие. Забележително е, че Авраам, който по това време е бил пришълец в Ханаанската земя, настоявал да изкупи от хетите тази пещера. Хетите много уважавали Авраам, съчувствали в загубата му и предлагали безплатно всяко място за погребение. Но Авраам не се съгласил. Той поискал да се определи «пазарна» цена и изкупил пещерата Махпела за 400 сикли сребро.
По-късно в тази пещера са погребани:
· Авраам. «И умря Авраам <…> И погребаха го Исаак и Исмаил, синовете му, в пещерата Махпела <…> на полето, което Авраам купи от синовете на Хетовите. Там са погребани Авраам и Сара, жена му» (Бит. 25: 8–10).
· Исаак и жена му Ревека. «В пещерата, която е на полето Махпела, която е пред Мамре, в земята Ханаанска, която Авраам купи с полето от Ефрон Хетитянина за собственост за погребение; там погребаха Авраам и Сара, жена му; там погребаха Исаак и Ревека, жена му…» (Бит. 49: 30, 31).
· Яков. «И направиха синовете на Яков с него, както той им заповяда; и отнесоха го синовете му в земята Ханаанска и го погребаха в пещерата на полето Махпела…» (Бит. 50: 12, 13).
Праотец Яков умря в Египет. Дванадесетте му сина донесоха праха му за погребение в пещерата Махпела и след това се върнаха в Египет, където се преселиха, спасявайки се от глада. Дълго преди това единадесетте сина на Яков продадоха брат си Йосиф в робство. Той се оказа в Египет, където след много и тежки изпитания стана вторият човек след фараона. Когато умираше, той предсказа, че Бог ще изведе народа си от Египет и зап
